Преумората при децата
Как се натрупа отмалялост?
Има доста аргументи, които могат да бъдат посочени по отношение на натрупването на отмалялост у учениците. Важен фактор е да вземем за пример по какъв начин фамилията на детето интерпретира образованието и метода по който то ще се реализира. Умора се натрупва при деца, които живеят в подтекст на непрекъснати условия за развиване и реализиране на цели - деца, които са с уплътнено свободно време и задължения, които развиват интелекта и уменията, само че стопират развиването на неповторимата за детството креативност.
Друг фактор за струпване на отмалялост в българските възпитаници е академично насоченото обучение в началните и междинните учебни заведения. Tеоретичната подготовка е в цялостен превес за сметка на преживелищният опит и практическото образование. Почти никаква част от учебните действия не визира развиването и стимулирането на прочувствената просветеност при децата. Да разбираш личните си усеща, възприятията на другите и да ги зачиташ, умеенето да се прави избор, умеенето да се откажеш не е обект на българското обучение.
За да приказваме по тази тематика е належащо да погледнем цялостният подтекст на българското общество.
Процесите, които протичат в него се отразяват и на децата. Тези процеси са свързани с бавната смяна и нормализиране на полезностите в една посткомунистическа страна, каквато е България. Травматичността, с която са натоварени възрастните в това общество, доста постоянно ги прави безсилни да заемат позицията на зрялост, на родител, на преподавател и въобще на възрастен. Не се приказва за тази травматичност и това ускорява негативите от нея. По същия метод не се приказва и за травматичността, която претърпяват в живота си някои деца. Когато едно дете е жертва, без значение в каква обстановка, неговата душeвност е ангажирана да обработва, интегрира и да се оправя с прекарванията и страстите си. Тези деца постоянно нямат запас да се образоват до момента в който не се обърне внимание на контузията. За тях учебното заведение се явява нещо допълнително.
Какъв е резултатът?
При претоварването с информация, условия и натрупването на отмалялост децата могат да развият разнообразни психологични и соматични признаци. Тук би трябвало да се означи, че за жалост те постоянно са неразпознаваеми от педагозите и родителите и биват интерпретирани като мързел, експанзия, аморално държание. Проявите могат да бъдат разнообразни и да се следят във всички сфери на живота на ученика. Не биха могли да се посочат съответни характерни признаци, само че могат да включват прояви като проблеми със съня, храненето, връзките с родителите, самоизолирането, утежняване на учебния триумф, понижаване на опциите за запомняне и централизация, незаинтересованост, експанзия и други
Колко сериозен е казусът?
Трудно е да се заключи честотата на казуса, тъй като той не се демонстрира в чист тип. Има родители, които търсят консултация поради притеснително съгласно тях държание на детето им. Често тези родители са положили доста старания детето им да получава " елитно " обучение, от време на време в чужбина от 12-13-годишна възраст. Симптомите, които демонстрират децата са резултат от цялостната среда - фамилна и социална, от подготовката на педагозите, от степента им на самостоятелност като експерти. Моите наблюдения са, че съществува взаимозависимост сред развиването на общността, на фамилията, просветителната система и поведенческите прояви на децата.
Детското държание, детските признаци постоянно имат дълбоки и съществени аргументи, приказват за потребности на детето, на които възрастните не са могли да отговорят. Тези потребности могат да са разнообразни и свързани с възприятието че си обичан, да отразяват качеството на свързване сред детето и значимите възрастни, да демонстрират нуждата да бъдат сложени граници. Невъзможността на възрастния да сложи граници е увреждаща за децата, както и слагането на твърди, ригидни и непроменияеми с подтекста граници.
Има ли решение?
Да се решат проблемите с възходящата изтощеност при децата не е задоволително да се изредят ефикасни способи за отмора. Най-ефективната предварителна защита е по какъв начин възрастните се оправят с ролята си на родител, на възпитател, по какъв начин си сътрудничат между тях, заемайки тези функции. Моите наблюдения са, че партньорството сред родители и учители в българските учебни заведения е на равнище декларативност, а на процедура липсва. Нивото на съдействие сред обществените служби и учебното заведение също има доста да се развива. Липсата на връзка сред възрастните директно натоварва децата, тъй като те би трябвало да се оправят с последствията и хаоса от неналичието на крепко взаимоотношение сред възрастните (родители, учители, други специалисти) в живота им. Децата със обществени и фамилни проблеми постоянно стават новобранци и жертви в просветителната система, където е допустимо доста дълго време да не бъдат разпознати потребностите им.
Да не подценяваме и сложната обстановка в която работят педагозите в България. Самите учители са притиснати да съблюдават стратегии и логаритми, в които професионално не имат вяра и които постоянно са направени от теоретично готови фрагменти, без действителен училищен опит. Когато учителят е в обстановка на насила, претоварване, несъответстващо ръководство, това няма по какъв начин да не натовари и децата в учебното заведение. Така че методите за предварителна защита са развиване на възрастните, схващане на детските потребности, ценене и прриоритет на мнението на практикуващите педагози и ограничение на въздействието на теоретично и административно квалифицираните експерти. Проблемите за преумората на децата са систематични, само че въпреки всичко могат да се имат поради някои съответни известни рекомендации за попречване на преумората като ограничение на времето прекарано с осведомителни устройства; време отвън здания, на открито; насочване на образованието като преживелищен опит и на практика ситуации; понижаване на условията и основаване на благоприятни условия за избор.
Когато възрастните са сензитивни към прекарванията на децата, към личните си усеща и прекарвания, е доста по-вероятно да не основават прекомерни условия, а да са чувствителни към темпа на развиване и образование на всяко дете, с почитание към напъните му и почитание към изборите му.
Инфо: www.dnevnik.bg
